Sign in Subscribe
6 min read

🎭 Цивилизацията и хуморът

🎭 Цивилизацията и хуморът
Бърнард Шоу в манга вариант

Тази седмица плънката е без оригинални разсъждения, но пък отделих един цял ден намеря и да преведа* статията на Самюел А. Вайс Shaw, "Arms and the Man", and the Bulgarians. Тя е публикувана през 1990-та в The Shaw Review – годишен сборник на Penn State University, посветен на писателя, политически активист, нобелов лауреат и съосновател на London School of Economics - Джордж Бърнард Шоу. В нея се говори за премиерата на пиесата "Оръжията и човекът" в Берлин, Виена и Прага, която е минала по сценария на патакламата пред Народния театър след поставянето на пиесата от Джон Малкович тази седмица, само че преди 100 години. И са замесени българи пребогато.

* И си затвърдих мнението, че ChatGPT/Google translate просто не става за превод на завъртяни, нюансирани текстове.

Изумително и много, много смешно - наслаждавайте се!

🍖 Плънката

Шоу, “Оръжията и човекът” и българите

Откъс от статия от Самюел А. Вайс

...

Следващата постановка е в Берлин. Ойген Робърт, директорът на Theater am Kurfürstendamm, насрочва премиерата на “Оръжията и човекът” на 26 септември 1924 г. Българското посолство в Германия, усещайки нестихващата чувствителност към комедията на Шоу, моли театралното ръководство да изтегли пиесата, защото е подигравка с българския народ. Ръководството любезно отговаря, че сатирата на Шоу е насочена не само към българи, но и към сърби, руснаци и австрийци, и че в други свои произведения Шоу със задоволство сатиризира и собствения си народ (Шоу е ирландец - бел. пр.). Той не щади и французина Наполеон или пък римлянина Цезар. Ръководството учтиво обяснява, че Шоу има артистичната привилегия да не приема човешките отношения твърде сериозно, а да им се смее. Неговото намерение не е просто да нарани българските чувства, а да представи забавление за всички добри европейци. По този начин молбата на посолството е учтиво отхвърлена.

При така заформящата се сензационна и скандална премиера, българските студенти в Берлин размислят и отказват да ходят. На свой ред, театърът премахва някои реплики от текста. След като научава за спора, Шоу решава да не им остане длъжен. В писмо от 28 септември 1924 г., публикувано на 6 октомври в либералния вестник Berliner Tageblatt (подкрепящ позицията на театъра), той пише:

Много съжалявам, че пиесата ми “Оръжията и човекът” е засегнала чувствата на българските студенти в Берлин и Виена. Но ги моля да не забравят, че точно това е и работата на един писател - да докосне публиката.

Класическата дефиниция за функцията на писателя е “да възпитава нравите чрез осмиване”. Както древната Атина е трябвало да се примири с унижената си гордост от Аристофан, Франция - от Молиер, Норвегия - от Ибсен, Ирландия - от Син, че и Англия - да не споменаваме и останалия свят - от мен.

Комедията е възможна само в много цивилизована държава, защото в сравнително варварска страна, хората не могат да понасят подигравки към своите глупости и не търпят нищо друго освен невероятно храбри и добродетелни родни герои, които побеждават противниците - злодеи, които за предпочитане са чужденци. Цивилизованата публика се наслаждава на това да се смее на себе си и знае колко е полезен смехът за самата нея. Цивилизованите българи се радват на “Оръжията и човекът” толкова, колкото и германската публика, а всъщност дори повече, защото са по-директно замесени.

Варварските българи (България, както и другите нации, има своите селски и варварски елементи) се държат точно, както моите сънародници се държаха, когато пиесата The Playboy of The Western World на Син беше поставена в Дъблин: те са разярени от това, което им се струва лична обида.

Очевидно има много варвари сред българските студенти в Берлин и Виена (всъщност всички ние сме малко варвари в студентските си години), но тъй като тук в Берлин съдим именно по тях за нивото на цивилизованост на родината им, аз ги моля да седнат, да се посмеят и да аплодират като всички останали, дори вътрешно да им се иска да ме застрелят, както много хора в Англия и Америка.

Те ще забележат, че храбрият и почтен майор Сергий Сераноф не застрелва капитан Блънчли, въпреки че разбира, че капитанът се смее на неговия романтизъм и дори го кара да се смее на себе си. Искам българските студенти също да се смеят на това.

Зная, разбира се, че обществените библиотеки, електрическите звънци и многоетажните къщи с вътрешни стълбища не са новост, каквато бяха през 1885 г. И е отминало времето, когато можеше да се убие Стамболов само защото не си е миел ръцете (една от причините).

Но не мога да повярвам, че който и да е български студент, колкото и да е невинен, вярва, че поколението на българите, които са се борили да се измъкнат от векове турско потисничество, е в състояние да се наслади на всички изтънчености, които днес са стандарт.

Когато българските студенти, с моето искрено приятелско съдействие, развият чувство за хумор, няма да има повече проблеми.

Бърнард Шоу

Много по-рано, защитавайки реалността на „Оръжията“ от тези, които го обвиняват в подигравка с героизма и оскърбление към България, Шоу, в A Dramatic Realist to His Critics (юли 1894), пише за историческия момент в България през 1885-86 г.:

...когато необходимостта от отблъскване на атаката на сърбите направи от българите героичен народ за шест месеца. Но те току-що бяха избавени от векове мизерно турско робство и по този начин едва започваха да работят върху собственото си изцеление от варварството — или, ако щете, да се заразяват с болестта на цивилизацията — те бяха много неосведомени герои, с безгранична храброст и патриотичен ентусиазъм, но същевременно с толкова малко военни умения, че трябваше да се подвизават под командването на руски офицери. И техните опити за западна цивилизация бяха почти същите като техните опити за война — поучителни, романтични, неосведомени. Те бяха нация от смели начинаещи във всяка област.

В действителност, както ще стане ясно, Шоу бърка за руските офицери.

Въпреки отговора на Шоу, българските емоции не стихват. В същият сезон, когато „Оръжията и човекът” се играе в Берлин, Андрокъл и лъвът е поставена в Народния театър в София. В съобщение от 31 декември 1924 г., публикувано в Berliner Tageblatt на 4 януари 1925 г., научаваме, че премиерата на „Андрокъл“ в София е съпроводена с освирквания — очевидно насочени не срещу пиесата, а срещу Шоу — но въпреки това, представлението продължава до края. На следващата вечер обаче, опозицията организира саботаж. Нереално голям брой военни офицери са разположени в театъра и преди да се вдигне завесата, член от трупата се явява и умолява публиката да се въздържа от демонстрации, в името на честта на театъра. Когато завесата се вдига на красивата сцена — пустиня с палми, — всичко е спокойно; също и когато се появява ръмжащия от болка лъв, но в момента, в който Андрокъл започва да говори, вълна от мощни кашляния от публиката раздира залата. Завесата пада. Полицията предупреждава публиката да се държи прилично и пиесата продължава с това как Андрокъл се обръща към лъва. Отново започва силна кашлица.

Това идва в повече на лъва: актьорът излиза от роля, изправяйки се на задните си крака, маха главата на лъва от костюма си и обявява, че повече няма да играе. Завесата отново пада и опозицията избухва в патриотични химни, принуждавайки публиката да стане на крака. Тогава започват да се редуват оратори, произнасяйки пламенни речи пред публиката. „Няма да слушаме пиесата; ние сме патриоти!“ — провиква се човек от партера. „Вие сте идиоти!“ — отвръща млада дама от балкона. Следват още патриотични песни и ожесточени реплики, след което вечерта приключва с взривяване на смрадливи бомби в залата, подготвени от саботьорите. Опозицията, водена от офицерите, които тайно си сътрудничат с полицията, успява и пиесата е свалена. Кореспондентът на вестник Tageblatt отбелязва, че Шоу е бил абсолютно прав.

Пет години по-късно, протестите на българските студенти в Прага срещу предстоящата премиера на „Оръжията и човекът“ на 9 април 1929 г. в театър „Винохради“ карат театралното ръководство да промени сценария на пиесата така, че действието се развива в Албания! В деня на премиерата, полицията е разположена в готовност в театъра, но очакваните демонстрации не се случват, като „албанското население на Прага“, както саркастично отбелязва New York Times (10 април), „е твърде малко, че да направи проблем.“

...

💡
Щом сте стигнали до тук, този бюлетин ви допада и оценявате колко време отнема да се създаде. Може да помогнете по 2 начина:
1. Да споделите или най-добре да препратите този брой на приятели/колеги да се абонират. Познатият адрес е planka.govori-internet.com и всичко е безплатно.
2. Да го подкрепите в Patreon.
Препоръки? planka@govori-internet.com.

🤡 Меме на седмицата

Киро Брейка пее "Стари дядо" на протест против купения вот.

🃏 Политика

📠 Техмологии

🍸 Забава

💸 Оферти4ки

(Подбор на изгодни неща, които съм забелязал.)

  • През ноември The Ordinary предлагат 23% отстъпка от тяхната козметика. А ако не сте чували за нея - достъпни, минималистични мазила без мъмбо-джъмбо и прилагателни.

До плънка!
Еленко